|
В Йога отдавна е известно, че ние излъчваме енергия и тя влияе на околните. Ето и потвърждение от университета на Рочестър. |
| Родителите със стресиращ живот може да разболяват и децата си, не само себе си, съобщи Би Би Си, позовавайки се на научно изследване. |
| Изследване на екип от университета на Рочестър показа, че децата на притеснени или депресирани родители боледуват повече. Учените установиха също връзка между стреса и дейността на имунната система на децата. |
| Други специалисти обаче изтъкват, че децата са много “издръжливи” и твърдят, че родителите не трябва да се притесняват от тези резултати. |
| Известно е, че стресът може да предизвика промени в имунната система, с които човек става по-податлив на зарази и други заболявания. Новото изследване е първото, което доказва, че проблемът може да бъде предаден от родител на дете. |
| Екипът, ръководен от д-р Мери Касерта, е проследил родителите на 169 деца за три години. Родителите са записвали всички болести на децата, а те самите се преминавали психиатрични оценки на 6 месеца. Общият брой на болестите при децата на родители с високо ниво “емоционален стрес” е значително по-високо. БТА |
|
След първоначалното издигане на Кундалини/Себереализация/ може да се усещат доста неща. Най-вероятно е да усещате парене по върховете на пръстите. Когато се издига във вас Кундалини ще ви информира чрез централната нервна система за съответните проблеми във вашите чакри. |
| Може да се усещате хладен полъх на ръцете или над главата. За първи път може да усетите наличието на духовността във вас. Тя пречиства нашето внимание и установява връзката с духовното. Когато Кундалини пречиства проблемите в чакрите може да почуствате и топлина, но това не е свързано с някакъв дискомфорт. |
| Кундалини знае всичко за вас. Която и чакра да достигне, тя знае какъв е проблемът и тя се опитва да го пречисти за да може вие да получите вашето пробуждане. Ако някоя чакра е блокирана тя изчаква и бавно се опитва да отвори и пречисти чакрата |
|
Какво празнуват хората по света тези дни? Разпятие или Възкресение? |
| Ако ние празнуваме Възкресението това означава, че посланието на Христос е Възкресение, а не Разпятие. |
| Защо тогава кръста да е символа на Христос? |
| За мен Възкресение означава духовна Себереализация. |
| В своята “Божествена комедия” Данте, чрез образа на Беатриче, посочва пътя към духовното извисяване. Бог се удивлява на добродетелите, проявени от Беатриче, преминавайки през небесата и издигайки се до Царството, в което душите се радват на спокойствие и мир. |
| Може би точно тук се подразбира неосъзнатия символ, заложен в творбата за издигането на Кундалини, преминавайки през различните небеса, т. е чакрите и достигането до Рая или това е Сахасрара чакра. Тук екстаза го довежда до мистичното преживяване на преклонение и възвеличаване пред Вечното Женско Начало, обединено в двойката Беатриче/Дева Мария или – Вътрешната Майка Кундалини, заложена във всяко едно човешко същество и Божествената Майка – творящата космическа енергия |
| Девице Майко, щерка на Сина Си, Най-скромна в своя най-висок живот, На висша цел завършек ти сама си, Тъй възвиси човешкия ни род, Че сам за унижение не счетеТворецът му да стане негов плод. В утробата ти любовта засвети; И тя зачена в мир благочестив; Със топлината си туй вечно цвете. За нас си лъч на пладне милостив, А между всички смъртни твари доле Ти на надеждата си извор жив. Така велика си, че който моли За милост, а на теб не се обляга, Безкрил, желае да лети на воля. И както добрината ти помага На този, който иска упование, Така предшества молбата блага. В теб милост, красота и състрадание, В теб всякоя възможна добрина Са вместени в единствено създание. Ей този, от самата глъбина На Ада до небесните селения Видял душите в мрак и светлина, Те моли за едно благоволение Да се въздигне само с поглед там, Където е върховното спасение О, Висша Светлина, лик извисила, Над мислите ни! Влей в духа ми част От туй, в което бе ми се явила! Вдъхни такава сила в моя глас,Та искра от това, що в теб съм гледал, Да дам на нашите потомци аз! Ако се върне в мен частица бледа И само миг в стиха да прозвучи, Ще стане ясна твоята победа. От блясъка на живите лъчи Там зрението би се заслепило, Да бях за кратко отклонил очи; И помня, че бе одързостило Да гледам дълго там, и поглед впих В безкрайната по добродетел Сила |
|
Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки, че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса. |
|
Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване. |
|
Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността. |
|
Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида. |
|
Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.” (ИЗВИСЯВАНЕТО - Йоги Махаджан) |
Автор:Д
І част
Цвят – Душа.
Сигурно всеки един от нас си задава хиляди въпроси, относно предпочитанията, които имаме към определени хора. За способностите на някои личности да ни издигат, да ни правят щастливи, а други просто да ни манипулират. Има много и различни теории – верни, доказани, недоказани…
Преди известно време ми хрумна нещо, което бих желала да споделя с вас.Писано е много за цветовете, за влиянието им върху здравето, психиката и духовно състояние на хората. Според специалисти, влиянието на цветовете върху човека се осъществява от епифизната жлеза. В зависимост от светлината, уловена от нашето око, тя секретира мелатонин, а мелатонинът е фундаментален регулатор на цикличните ритми на човешкото тяло. И по-точно: “Мелатонинът се произвежда в епифизата – малка жлеза в мозъка, под диригентската палка на серотонина - един от най-важните невротрансмитери. Мелатонинът се появява в кръвта само нощем и изчезва денем.
На здрачаване епифизата започва постепенно да засилва мелатониновата секреция, която достига своя максимум при пълен мрак.Сутрин светлината активира зрителния нерв, като генерираният импулс преминава през гръбначния стълб и висшите проводни пътища и достига до епифизата, която блокира синтеза и секрецията на мелатонина.
Така на практика работи един метроном, регулиращ и дейността на централната нервна система. Получавайки непрекъснати импулси, епифизата вероятно е в състояние да регулира активността на различни органи и системи и да стимулира преминаването към “икономичен режим” когато е тъмно, с което намаляват значително енергийните разходи на организма.
Основен елемент в този регулаторен механизъм е мелатонинът.“ Слънчевата светлина съдържа в себе си всички дължини на вълната от видимия спектър Когато светлината достигне до очите или кожата ни, тя предизвиква възбуждане в нервните окончания и импулси, които се предават до епифизата. Слънчевата светлината е специфичен, но не и единствен активатор на жлезата и осъществява контрола на множество биоритми в организма.
И така различните цветове, които също са светлина, носят различна енергия, имат различна честота и дължина на вълната, което води до различно влияние върху физическото и психично състояние. Множество изследвания и наблюдения са показали, че различните цветове водят до установяване на равновесие в нашите физически и емоционални функции.
Ще направя лек завой, ще пропусна хилядите зависимости, определения, тълкувания и пр. за цветовете и нашата способност да поглъщаме и/или пропускаме определени цветове, като ги “харесваме” или “не харесваме”, например. Ще продължа смело към една по-деликатна връзка между финото същество в нас и цветовете на светлинното енергийно поле около живите същества наречено аура.
Както е известно аурата на човека е свързана пряко с дейността на енергийните центрове – чакри, и отразява индивидуалното ни състояние. Цветовете на аурата ни дават информация за нивото на съзнание, за емоциите, мислите, способностите и жизнената енергия на даден човек. Вярно е, че аурата е невидима за очите, освен, разбира се, за т.н. “хора със свръхсетивни възприятия”.
На някакво друго ниво, вътрешната ни същност ни подтиква да се привържем към някого, да негодуваме или да се страхуваме от друг, да се чувстваме несигурни от трети или щастливи с четвърти. На какво се дължи това? За мен, това е процес на взаимодействие на това “фино” в нас, което улавя трептенето на цветовете, излъчвани от другите и в зависимо от състоянието (цвета), в което е то поглъща това, което “харесва” и отблъсква / отразява това, което “не харесва”. И колкото по-чиста, по-фина е вътрешна ни същност тя ще се стреми да поглъща цветове излъчвани от личности с такива качества.
Това е една зависимост, игра между цветовете – създаваща настроения, влияния, връзки, жажда или непоносимост, предизвикана имено от стремежа на нашата вътрешна същност.
Това за мен обяснява и факта, че дори и човек да няма по-възвишени идеи и желания веднъж попаднал сред хора с такива стремления и попие от техния цвят се издига на друго ниво…“…. Помниш ли? Всичко беше червено през червеното стъкло и освен това си говорихме за цвета на цветята. Спомнях си добре. Бяхме светили с фенерче през червено стъкло и от другата страна беше излязла червена светлина. Защо светлината приемаше цвета на стъклото и оцветяваше всичко в червено? С помощта на призма бяхме видели целия цветови спектър, после бяхме събрали цветовете и това, което се получи, беше белият цвят, не-цветът или всички цветове, взети заедно.
Бях обяснил на Анна, че жълтите цветя на масата отхвърляха цвета си и само затова можехме да видим, че са жълти.- Добре, сега аз нещо ще ти кажа, Фин. Ако онези цветя там отхвърлят жълтото, значи не го обичат, Запазват всички други цветове за себе си, само този единия не. Трябваше й един ден, за да ми обясни новата си философия. Всяко нещо, всяко живо същество получаваше етикет при създаването си и на него пишеше “добър” или “лош”, например.
Хората четяха тези етикети и се ориентираха по тях. Те разглеждаха нещата през цветни стъкла и всичко изглеждаше различно: тъмно, светло, червено, зелено, грозно или красиво. Само Мистър Бог не правеше така. На него не му трябваха никакви етикети. Цвете, което не приемаше жълтия цвят, ни изглеждаше жълто. Само че това не важеше за Мистър Бог. Защото той приемаше всичко и не отхвърляше нищо. И защото това беше така, не можехме да го видим. Всичко беше ясно. Но що се отнасяше до нас, то ние искахме да го видим и разберем и дори да му приличаме и затова трябваше да добавим, че Мистър Бог е съвсем празен.
Не истински празен, разбира се, но празен, защото приемаше всичко и не връщаше нищо. Сложно, а? Можехме да се залъжем малко, ако го гледахме през цветно стъкло или четяхме етикетите “Бог е добър”, “Бог е мъдър”. Но така не научавахме нищо за истинската му същност….”[1]
[1] Из “Мистър Бог, тук е Анна”
Много пъти сме казвали: “Виж колко е умен”. За други сме чували да казват: “Мнoгo е сърцат” или “Той е коравосърдечен”.
Къде е истината и какво да следваме, умът или сърцето?
Медицината е категорична по въпроса. Когато мозъка спре сърцето може да продължи да работи, но когато спре сърцето спира всичко.
Древните писания като БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА тврдят, че нашата същина Атма/Духът, Пуруша / се намира в сърцето:
5. 10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето - той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
БХАГАВАД ГИТА също твърди:
13.17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.
Древните индийци също са смятали че човек мисли със сърцето си.
Може би е време и ние да го направим.
Може би ще бъде ви бъде интересно да знаете, че електромагнитното поле на сърцето е най-мощното в нашето тяло. То е приблизително пет хиляди пъти по-голямо от енергията на мозъка.
Енергията на сърцето не само, че прониква във всяка клетка, но дори излъчването достига извън нас на разстояние от три метра.
Сега вие вече знаете силата на сърцето. Любовта която идва от сърцата ни не може да бъде спряна.
Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува болест, която любовта не може да излекува. Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува врата, която любовта не може да отвори. Не съществува пропаст, която любовта не може да прекоси. Не съществува стена, която любовта не може да срине, нито грях, който любовта не може да изкупи.
Достатъчно любов ще разтвори всички проблеми. Ако можехме да обичаме достатъчно бихме могли да бъдем най-могъщите на света.
Това е най-доброто изпълнение, което съм гледал някога. Ще бъдете изумени.
Kуан Инн е изключително популярна Богиня в Китайския фолклор. Тя е почитана поради нейната безусловна любов и състрадание. Тя е закрилница на жените, децата, болните и сакатите. Също е разпозната и като даряваща плодородие.
Съгласно йога, женския принцип и енергиите в нас имат задачата да подпомагат, пречистват и закрилят всеки от нас. В йога елемента на осъзнаването на тези енергии в нас е много важен.
Ако с такава презумпция вие гледате този танц въздействието ще бъде 100%.
Изборът на човека винаги е бил в центъра на еволюционния процес като двигател както в индивидуален, така и в колективен план. Онова, което избираме идва като качество на съзнанието, като стремеж към удовлетворяване на онази част от нас, която е най-активна в дадения период от време.
Така е и с избора на пътя на пробудилата се душа, а той води само в една посока- посоката към завръщането у “Дома”. Но дали ще избере криволичещи пътечки или най-прекия път към Дома зависи от личния избор на всяка индивидуална душа.
Моят избор се свърза с Изтока, защото срещнах истински духовен учител, идващ от там и притежаващ силата да предизвиква събуждането на изначалната най-чиста и всемогъща, всезнаеща енергия, заложена във всяко човешко същество. Веднъж събудила се тази енергия се свързва с всепроникващата космическа енергия и ти дава усещането за единство, цялостност и завършеност. Това е осъществяването на себереализацията – крайният етап от еволюцията на човечеството в това измерение и най-бързия път за завръщането у “Дома”.
По думите на Шри Матаджи Нирмала Деви – моят духовен учител – “дошло е време, когато много хора ще направят скок в това ново измерение”. Въпрос на личен избор е дали да направим скок или бавно да пълзим по криволичещите духовни пътеки.
Лично за мен Изтока /а и според Херман Хесе/ е символ, защото е най-близко до Изгрева на Слънцето, до Светлината и най-прекия път към завръщането у “Дома”. Съвсем не е случайно, че повечето хора от Изтока са съхранили и до днес избора си да вървят по пътя, който води към себе си, към Истината, заложена в нас самите, а това е именно пътуването към Изгрева и Светлината – това е осъществяването на Себереализацията.
В първия си том “От кого сме произлезли” Ернст Мулдашев ни предава завета на древните атланти, а той е: “хора, реализирайте се!”, а основните ключови думи в книгата са – йога, медитация и реализация. Предполагам, че малцина са тези, които могат да разберат истинския им смисъл, въпреки че медитацията е съпътствала и исихастите и богомилите в България още преди векове.
Какво изниква в нашето съзнание, когато срещнем думата йога?
Може би съсухрен индиец с тюрбан на главата, седнал на пирони. Или може би отделен от света човек, затворил се в някаква пещера.
Това са все разбирания породени от чуто или видяно. Това е само външната страна на нещата, защото ние не можем да видим вътрешната.
В йога нашето търсене преминава от външното към вътрешното. Защото във вътрешното е отговора на всички външни въпроси и проблеми. Нашето познание се е разпростряло толкова навън, че сме забравили, че има и друга посока. Ние сме като едно дърво, което е е пораснало прекалено много, а пък има слаби корени.
“Nosce te ipsum” (Познай себе си).
