Атомната теория е древно учение. Първите сведения за нея датират отпреди няколко хиляди години и се откриват във ведическите текстове в Индия. Съществуват легенди за ведическата цивилизация, според които тя е била високо развита. Мъдреците, които са наблюдавали нейното развитие, от позицията на своя мистичен светоглед и дълбока медитация, откриват древните символи на окултизма – Аумкара и Свастика. Те също достигат до много научни принципи, които прилагат в практиката, за да достигнат до едно напреднало високо технологично равнище. Те дават санскритското име на атома  Ану.

Докато техническите достижения на тази древна цивилизация са забравени, то архетипните символи на окултизма са запазили своето място и значимост в нашето съзнание. Днес благодарение на напредъка на съвременната атомна теория, може да бъде успешно обоснована тезата за произхода на тези божествени символи на основата ма атома.

Западните теории за атомния строеж се формират през XVIII и XIX век. В началото на XIX век Джон Далтон учи, че атомът е невидима частица от химичния елемент. Но след като през 1897 г. е открит електронът, а няколко години по-късно и протонът, атомният модел претърпява сериозни изменения. През 1909 г. Ърнест Ръдърфорд разкрива, че атомите се състоят предимно от празно пространство,  ревизирайки учението за строежа на атома, илюстрирайки го като миниатюрно положително-заредено ядро, съдържащо протони и неутрони с обикалящи около ядрото електрони.  През 1913  г.  датският  физик  Нилс Бор за онагледяване на строежа на атома използва планетарния модел, според който електроните обикалят около ядрото на различни орбити, различни енергийни нива.

Настоящият способ за илюстриране на електрона е моделът наречен облак заряд (кванто-механичен или орбитален модел). Този способ се основава на идеята на Принципа на неопределеността на Хайзенберг, според който не може да бъде дефинирано прецизно точното местонахождение или скоростта на даден електрон. Затова този модел използува неясно очертаните т.нар. „облаци на вероятното местоположение“, за да илюстрира приблизителното местонахождение на електрона.

Там където облакът е гъст, вероятността да бъде открит електрон е ниска. Според този модел енергийното ниво на всеки един електрон е строго определена цифрова величина и всички нива се разполагат като концентрични обвивки на ядрото по реда на стойността на енергийните нива според модела на Бор.

В атома на въглерода конкретно, електроните се разполагат в четири облака с капкообразна форма, чийто външни крайни точки лежат в пространството една спрямо друга като върховете на тетраедър. Тези облаци илюстрират пространството, в което електроните се намират през по-голяма част от времето. В тези зони те се движат толкова бързо, че траекторията им би могла да бъде изобразена по-точно чрез облак, отколкото чрез единична линия на полет.

В последно време някои изследователи излагат схващането, че в рамките на тези облаци съществуват зони, които са най-“предпочитани“ от електроните. Тези зони оформят спирали около повърхността на всеки един от облаците с форма на капка.

Това ново развитие на учението за строежа на въглеродния атом привлича вниманието на велик индийски светец и духовник. Учениците му са насърчавани да доразвият свързаното с въглеродния атом откритие. В състояние на дълбока медитация един от тях, който бил и химик[1], спонтанно осъзнава истинското значение на тази теория:

Зоните на най-вероятно местоположение на електрона оформят спираловидни вълни около ядрото на въглеродния атом.. Когато тази конфигурация се наблюдава под определен ъгъл, ученият с изненада открил, че спиралите очертават разпознаваеми символи.

От една гледна точка може да бъде видяна триизмерна Аумкара. От друг ъгъл тази Аумкара се превръща в плоска двуизмерна свастика. Така той заключава, че свастиката е всъщност двуизмерно изображение на триизмерната Аумкара. Завъртайки модела под друг ъгъл, се наблюдава как тези символи се изменят в гръцките Алфа и Омега. На космическо равнище символите на източния окултизъм (Аумкара и свастика) са буквално само различни аспекти на същата духовна истина, представена от западния окултизъм с неговите символи -Алфа и Омега.

Всички хора, предмети и дори самата енергия са израз на същата онази божественост, която толкова много религии, култури и философски учения претендират да изразяват само и изключително те.

Въглеродният  атом,  съдържащ в себе си  тези  универсални символи, разкрива материята като превъплъщение на онова същото божествено съзнание, достигано от светците и мъдреците през всички епохи. Материята носи иманентно вътре в себе си духовното. Вселената не съществува отделно от Космическото съзнание, тя е негов пряк израз. Живата материя, която се основава на въглерода, би трябвало да има уникална роля в това изразяване. Светците са тези, чийто живот е изцяло посветен в достигането на тази божествена цел.

Всички хора, предмети и самата енергия са израз на същата тази божественост.

Алфа-та и Омега-та традиционно се свързват с Христос. В Индия божеството Ганеша властва над свастиката и Аумкара.

Налице са някои забележителни сходства между двете религии.

Двете божества издигат като ценност детската невинност. Самият Ганеша е едно вечно дете, известно с простотата на своята мъдрост, докато Христос, Божият син, често учи своите последователи да „бъдат като малки деца“.

И двамата са божествени деца, двамата са заченати непорочно, и двамата са синове на божественото свещено Триединство – Христос е синът на Йехова и Светия дух, Дева Мария, докато Ганеша е синът на бог Шива и богинята  Парвати).

Ганеша и Христос едно и също божество ли са?

Всеки от тях, подобно на техните символи, които съществуват под формата на различни аспекти на въглеродния атом, представлява различен аспект на първичната рожба на Вселената.

Така разликата между източната и западната духовност, като всяко разделение основано на раса, култура или вяра, не е нищо повече от невежество и непознаване на истинската духовна същност на Вселената и всичко, което съществува в нея.

Превод от Сп. Knowledge of Reality – Бр. 11

[1]  Става въпрос за индийския учен д-р Винод Р. Ворилкар, работещ в Института по биоанализи към Университета в Лос Серитос, ЛА – САЩ, Сахаджа йоги, на когото  през 1985 г. Шри Матаджи е подсказала идеята за това изследване.

“ДОКАТО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА АКТИВИРАШ ЕНЕРГИЯТА КУНДАЛИНИ, ДОКАТО НЕ СИ СПОСОБЕН ДА ПОСТИГНЕШ ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД СВОЯТА ПРАНА ЕНЕРГИЯ, ДОКАТО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕЧИСТИШ СУШУМНА НАДИ, ЦЯЛОТО ТВОЕ ПОЗНАНИЕ Е ВЪНШНО, БЕЗПОЛЕЗНО И ИЗПЪЛНЕНО С ЕГО.
ТО Е ПРОСТО УПРАЖНЯВАНЕ В ГОВОРЕНЕ И НИЩО ДРУГО.”

IV.114 (13) от “ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИКА”.