Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече.  Семейството играе “Монополи”. Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо – са двете неща, които дават неизмерима свобода.

Янвилем Ван де Ветеринг из “Дзен Джобен Пътеводител”

“И така, после стигаме до този център, който наричаме Вишудхи. Тези 16 венчелистчета се грижат за шийния сплит. Това е много важен център и той отговаря за общуването. Например, когато говорите, вие комуникирате. Чрез вашите ръце – стискате ръце, докосвате някого и можете да общувате – даже ако не можете да говорите, можете да общувате също с вашите ръце. Когато мислим, че сме много отговорни, този център излиза извън контрол.

Едни хора пътували със самолет. Те били от село, не знаели какво е самолет. Казали им да вземат по-малко багаж, за да има по-малко тежест за самолета. И така те влезли в самолета, сложили си всичкия багаж на главите и казали: „Опитваме се да намалим теглото на самолета.” По същия начин се държим и ние, докато всъщност Всепроникващата сила, която е създала всички нас, създала е вселената и ни е довела до това ниво на човешки същества, прави всичко, а ние си мислим, че сме отговорни – че трябва ние да го направим. Но щом като станете Сахаджа йоги, вие правите нещо, но не мислите, че го правите. Вие просто казвате: „Случва се.” Какво красиво чувство е това. Тогава нямате кръвно налягане, главоболие, напрегнатост – не. Защото ние не го правим, то просто става и ще откриете, че всичко просто се случва.”

“ Ако погледенете по целия свят, ние сме направени по един и същ начин. Разбира се, има разлика в проявленията. Индиецът изглежда като индиец, но само в Индия може да видите, че индийците имат толкова различни лица. Вие може да видите всякакви цветове и всякакви неща по техните лица. Само Индия е мястото, където можете да намерита всички видове хора. Вие може да намерите  като руснаците, може да видите хора като японците, като китайците и африканците.

Всички видове хора има в тази страна. За да покажат, че всички видове хора могат да се нарекат една раса като индийците. Невинаги  само невежеството кара хората да забравят, че всички сме едно. Всяко човешко същество се смее по един и същи начин. А нима те се смеят по разричен начин? Когато те трябва да ядат, дъвчат по един и същи начин. Когато плачат, техният плач е един и същ начин. Техните действия са същите.”

Шри Матаджи Нирмаал Деви – Вишудхи, Делхи, 1983 г.