„Бъдете мъдри като змии и невинни като гълъби.“

„Евангелие на Тома“

Символите на Богинята Майка са се появили още през палеолита – те са луната, белият гълъб и змията, които съпътстват култа към Богинята през всичките епохи.

Във всички митологии до желязната епоха Луната е смятана за едно от върховните изображения на Богинята, обединяващата сила на Майката. Луната очевидно символизира емоционалността, плодовитостта, пълнотата и различните аспекти на Женското начало, чийто най-висш образ е Богинята. Луната е тази която свети в нощта и позволява да се осветли „лунният канал“ на психиката, т.е. Ин в китайската култура. На още по-фино ниво Луната символизира Духа, понеже тя отразява светлината на слънцето, така както в човека Духът отразява Божията светлина. Богинята е тази, която извежда човека до неговата собствена Божественост и до съзерцанието на неговия Дух.

Змията, неосъзнатият символ на Кундалини, представя силата на Майката. Спиралите, настойчиво повтарящи се в предисторическото изкуство, са повече или по-малко верни изображения на Кундалини.

Всички Богини са свързани със змията. Атина най-често държи змия в лявата си ръка. Изида в Египет и Инана в Шумер по някога са представяни под формата на змия. Богинята змия се среща и в Азия – китайската Богиня Нюй-ва, създателка на човешкия род, и в Америка Чихуаткоатл, пред колумбовата мексиканска Богиня. Гностиците – офити също отъждествяват Богинята с първичната Змия.

В Библията символиката на змията е представена превратно. Противниците на култа към Богинята превръщат този образ в символ на злото, очерняйки по този начин култа към Богинята и от там – несъзнателното – Кундалини.

Колкото до белия гълъб, той символизира Милостта на Майката. Полетът му позволява да избяга от земния свят и да се рее във Вечността.

Белият гълъб е един от най-често срещаните и постоянни сред свързаните с Богинята символи.Той продължава съществуването си дори след изчезването на Богинята от религиозния живот. Именно гълъбът остава да символизира Светия Дух, когато Той ( или по-точно Тя, както ще видим по-нататък ) е сведен до абстрактна концепция. Белият гълъб е избран през 20-и век за символ на мира. А. Баринг и Дж. Кашфорд дават особено красноречиви примери в своя труд за мита за Богинята.

Гълъбът символизира две измерения на духовния живот. Първо, това е птица, дума, която на санскрит се нарича двиджа, т. е. дважди роден от ( дви – две, и джа – роден ) – веднъж в яйцето и втори път – при разчупването на яйцето, когато започва истинският и живот. Същото е и при човека, който преди Себереализацията е като птицата в яйцето, без контакт със своята духовна среда. Себереализацията е неговото Второ Раждане, което му разкрива неговата висша същност и му позволява да полети, за да се свърже с Вечното и Божественото, както чайката Джонатан Ливингстън, рееща се в етерните небеса. Така белият гълъб е символ на Второто Раждане.

На второ място, белият гълъб е единствената бяла птица, която излита право нагоре, две качества, символизиращи непорочното възнасяне. Следователно белият гълъб е символ и на Кундалини.

Той ще бъде символът, за представянето на Светия Дух…

Луната, змията и белият гълъб са толкова често срещани символи, че позволяват да се проследи непрекъснатостта във времето на култа към Богинята. Това са силни архетипни елементи от колективното съзнание, тъй като се срещат по цялата планета. Те показват устойчивостта на Първичната Майка от палеолита отпреди 30 000 г. пр. Хр. до Дева Мария в наши дни.

Гуенаел Верез

„Третият от Троицата“

http://bg.netlog.com/izi_bizi_12/blog/blogid=7399