Питаме се, какво е Бог. Атеистът казва, че няма, а вярващият е убеден, че има Бог, въпреки, че не го е виждал. Кой е прав? Въпросът е, щом като атеистът отхвърля съществуването на Бог, на какво основание допуска това? Колко години е прекарал в духовно преследване, в търсене на вътрешното Себе, че да твърди такова нещо? От друга страна, онзи, който вярва в Бог, чувства нещо, но не чрез ума, не чрез интелекта, а отвътре. Трябва да има някакво обяснение, някакъв принцип трябва да стои зад абсолютно координираната, организирана работа в космоса.

Търсачът не е изживял Бог, но е стъпил на вярна следа в търсенето. Провежда задълбочено изследване.

Колко много ученият мисли и планира преди да изобрети машина. Колко много работа е извършена от учените в най-ранните векове за развитието на различни принципи, за да може съвременният учен да се възползва от техните проучвания и да създаде нещо! Това няма да е резултат от приноса само на един учен, защото получава поддръжката на работата, извършена от учените преди него. Айнщайн ни даде Закона за гравитацията, а Нютон – Закона за относителността.

Така прогресивните генерации, ползвайки се от работата на древния човек, са в състояние да формулират своите хипотези и експерименти и така да откриват нещо ново. Това е исторически процес, в който много неща са създадени с много усилия от колектива за индивида.

Няма период от време, който да представлява финална точка на човешкото постижение. Може да бъде само брънка от веригата събития, която продължава. И така, ако зад една обикновена машина стоят толкова мисловен процес и съзнателно усилие, тогава какво остава за човешкото тяло, което е многоцелево, многостранно и многоизмеримо? Как е могло такова същество да еволюира без действието на други съзнателни сили върху него? Това обосновава допускането, че съществува по-висок съзнателен процес зад всичко. Шри Матаджи казва: “Ако видим едно дърво, знаем, че има корени, които го поддържат.” (ИЗВИСЯВАНЕТО - Йоги Махаджан)