Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2017 21:59 - Българите в Мала Азия и държавата Карамания
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 7605 Коментари: 11 Гласове:
43

Последна промяна: 09.10.2017 22:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     Държавата Караман( Карамания) е основана някъде към началото на XI в. от Нуреддин бей. Той обявява зависимостта си от Селджукския султан и му връчва ключовете на Сиваската крепост. Султанът остава много доволен от този жест и заповядва на Нуреддин бей да събере войска и да превземе крепостите Ерменек и Мут от арменците, които, освен че не признавали властта на селджукския султан, тероризирали и тюркските номадски племена, разположени между двете крепости. Нуреддин бей изпълнява заповедта на султана и през късната есен превзема крепостта Ерменек. Презимува там и напролет превзема и крепостите Мут, Гюлнар и Мара. Ключовете на превзетите крепости връчва на селджукския султан Алаедин Кейкубат. Той е много доволен от този факт и в знак на благодарност удостоява Нуреддин бей с държавни почести и му подарява превзетите крепости.
                   Нуредин бей обявява основаването на Караманската държава и след устройването на държавните дела оставя властта на сина си Караман бей и се оттегля в района на Сивас. Там живее като отшелник 7 години в пещера, отдаден на размисли. През 1256 година се възкачва отново на трона си, но след превземането на крепостта Силивке решава, че вече е много стар и отново се завръща в Сивас, където през 1264 година умира. След разпадането на Селджукската държава върху бившите ѝ територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на селджуците. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000. В Мала Азия по различни времена се заселват българи: едни след завладяването на България през 1393-1396 г.; дрруги по време на продължителното османско владичество; трети след Освобождението през 1878 г., тъй като южната граница на България на няколко пъти се мести, а част от населението остава и се измества във вътрешността на Турция. Има такива, които при помохамеданчването приемат ислямската религия и по-късно се местят на изток. През Възродителния процес 1984-1985 г, много турци се изселват от България. Голяма част от тях не са никакви турци, а българи, приели исляма, които добиват турско самосъзнание. В новото време няма други потоци от човешки маси към вътрешността на Турция, но има обратен преход на бежанци през България към Европа(  Блогът на barin :: За емигрантите и бежанския проблем).  Има обаче една група от българи, които при идването на Османските завоеватели бягат в Турция или са взети по-скоро като еничари и се заселват в областта Караман. Там те обрауват държава Караман( Карамания). За нея можем да сме сигурни, че е създадена от българи, защото ние сме държавообразуваща нация. Образували сме много държави( Блогът на barin :: родът Дуло)  ;  (Блогът на barin :: Създаване на Унгарската държава);   (Блогът на barin :: Заселване на румънските земи).  Именно те са в основата на  създаването на Карамания и борбата ѝ за отстояване на независимостта. 
 image
На картата се вижда в жълтеникав цвят територията на Караман в южната част на съвременна Турция, излизаща на Средиземно море. 
                     За Караман ще цитирам дословно част от книгата на Катерина Венедикова"Бълкгарите в Мала Азия от древността до наши дни", издадена през 1998 г. От нея може да се проследи  откога българите са в Мала Азия.:


                         "Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" ("Таварих-е ал-е Караман") е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. Може би заради неговата мощ османците са пронудени да насочат първоначално завоеванията си не в Мала Азия, а на Балканския полуостров. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в.                                 Същевременно "Историята на Караман" е разказ за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини. Един клон от него се заселил и около Бейшхир. То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници по наши хранологични уточнения, 1227 до 1517г. непрекъснато. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000м. надморска височина, между градовете Ерегли,Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.     В различните си варианти летописът заема до 300 приравнени към машинописни страници текст. В този обем той ни предоставя повече от 150 сведения, в които пряко се споменава булгар та"ифеси -българи -аскери-българската войска, булгар елери-българските бойци, булгар бейлери-българските бейове, Булгар Дагъ-планината Булгар, както и имената на владетелите на българите Яхши хан, Айдън бей и кралица Катерина. Има вероятнист да е от българско потекло и Есен(Асен). 
                  Освен тези 150 преки споменавания на българи, поне още около 150 пасажа в летописа се отнасят за българите, но в тях не се споменава пряко етнонимът булгар- Авторите на "Историята на Караман" са трима. Летописът бил започнат в стихове на персийски език във формата на шахнаме от Ходжа Деххани (SKOT- 1946,8 и 9). Шахнаме е литературен вид, който в поетична форма в двустишия се описва живота на източните владетели и историята на управляваните от тях държави и народи. Деххани живял в двора на селджуския владетел Алаеддин Кейкобад III, чието първо управление започва в 1284г. сл.Хр (Босворт,МД, 1971, 179). Деххани изпял 600 двустишия за караманците и за българите, като описал събитията от XIIIв., но починал (SKOT-1946,8 и 9). 
                  Караманският владетел Алаеддин Кейкобад III, който управлявал от  около 1352 докъм 1398г., наредил на поета Яриджани да продължи на персийски език историята в стихове (SKOT-1946,8 и 9). Яриджани изложил събитията от XIV век, изпъстрени отново със сведения за българите. 
                   А в началото на XIV в., или по-късно през същия век, при или след залеза на караманската династия, Ахмет бей с псевдонима Шикяри (Ловецът, любителя на лова) превел "Историята на Караман" от стиховете на персийски език в проза на среднотурски и продължил изложението докъм 1517г. (SKOT-1946,8 и 9).При последните описани в летописа военни действия през 1516 и 1517г. българите отново учасват в битки срещу войската на османския султан Селим I(1512-1529 г.).      Нашите изследвания показват, че в частта за XIIIв. от "Историята за Караман", написана от Деххани, описанието на събитията е доведено докъм 1286 г. сл..Хр. Затова смятаме, че или авторът Деххани е починал около1286г., или пък продължителите или преписвачите на летописа са имали някаква съществена причина да пропуснат описанието на управлението на караманските владетели Гюнери бей(1277-1299г.) и Яхши хан (1308-1315г.)(Tez 1622,132,Zeyl I).Възможно е тъкмо по това време, в което липсва разказът за двамата карамански владетели, да е възникнало родство по сватовство между българската владетелска династия в Южен Анадол и Караманската династия. Не можем да не обърнем внимание на факта, че името на българската династия в Булгардаг и Тарсус е Яхши хан, и името на караманския владетел, чието управление е пропуснато, е също Яхши хан.
    Трите варианта-персийски, кратък и разширен турски-произхождат от един източник. 

        И сведенията за българи в трите варианта произхождат от един източник. 

        Изглежда, че повечето различия между трите варианта се дължат най-често на творчеството на преписвачите и редакторите. 
            Татарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Булгардаг да са се преселили в Западна Мала Азия и да са поставили основите на Айдънското княжество. Друга част останали в Южна Мала Азия и са се разселили в съседната Чукурова и равнината на Коня и постепенно се асимилирали. Вероятно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изповядващи християнска религия (с.394).
                 Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнения ок. 1217 - 1228 г. сл. Хр.), те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях (вж. тук Българите през XIII в., SKOT - 1946 -15/10-22 и 15/32 16/1-2). След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвмвстни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век. Обект на отделно изследване може да бъде въпросът дали по-рано предците на тези българи не са били съседи с прадедите на караманците в Ширван и около Елбрус.
                     Някои автори са обърнали внимание в изследванията си на Българската планина, която често е арена на действия в "Историята на Караман", а и в други извори. През последните десетилетия в Турция някои са склонни да извеждат името й не от българите, които са я населявали, а да дават други етимологии като Бол кар дагъ (Bol kar dagi - Планина с изобилен сняг) или Бога дагъ (Boga dagi - Бикова планина, boga означава бик). Дори тези нови имена на планината четем върху най-новите карти на Турция (срв. Turcja, 1986, Еремеев, 1973; Турция, 1981), за разлика от по-старите (вж. Justus Perthes, 1905, N 59. Klein Asien, където не само планината е отбелязана като Bulgar dagi - Българска планина, но е регистриран и Bulgar madeni - българският рудник) и др.    Едни считат, че Bulgar dagi е само онази част на Аданските Тороски планини, която се намира западно от прохода Кюлек (вж. Bulgar Dagi, Bulgar Madeni, IA. C. II, 1949, 796, N 124 и 125). 
                 Тороските планини са от най-важните планински вериги на Турция. Простират се в Южен и Източен Анадол по протежение на Средиземно море. Делят се на три клона: 
      - Западните Тороски планини се намират от двете страни на залива Анталия. Стигат до оклоностите на езерата. Образуват местността Теке и планината Ичел. 
     - Средните Тороски планини се простират между платото Ташели (точно срещу остров Кипър) и платото Узун Яйля (на североизток от град Кайсери). Най-високите им върхове са Булгар Дагъ (3585 м) и Аладаг (3734 м), на североизток от Българската планина. 
      - Източните Тороски планини са масив, който се извисява след Узун Яйля. Най-външната редица образуват планините Аманос, в околностите на залива Искендерун. Най-източните Тороски планини като лък обграждат от юг Източен Анадол. Най-високата им точка е в местността Хаккари - в. Джило (4168 м.), на юг от източната част на езерото Ван, близко до границата с Ирак и Иран (вж. КА, 1968, 1118).                    В "История на Караман" са описани сражения и действия на българите и в трите клона на Тороските планини. 
               Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. (Вж. Татарлъ, 1982, 390).      По повод на споменаването на Българската планина в "Данишменднаме" Осман Туран пише, че в този извор и в първите османски съчинения планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Булгар Дагъ. И в селджушките извори в Тороските планини има една споменавана с днешното си име Българска планина (Булгар Дагъ). Тя вероятно е свързана с тюркси или славянски българи. Но Българската планина на юг от Трабзон изглежда че повече е свързана с древното си име Пархар, отколкото с името Булгар. Преди Пархар тези планини носели името Paryadres (Turan, 1971, 125, 134). Простирали се по левия бряг на р. Чорох откъм Трабзондокъм Артвин (вж. Die Welt der Antike, 1958, 7H2, S.48). 
                   Като имаме предвид, че Еремеев и Ийнанч сочат още през 530 г. сл.Хр. български преселници в района Трабзон, р. Чорох и Горен Ефрат (Евемеев, 1971, 54-57; Yinanc, 1944, 167) и споменаването на тамошната българска планина у Нешри, Ашък Пашазаде и други автори, допустимо е да мислим, че и тази планина е свързана с името на българите поне от VI do XV век непрекъснато. 
                Някои учени са обръщали внимание в изследванията си и на Българския рудник (Bulgar madeni), който се намира в Българската планина. За Българския рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Българската планина (Bulgar dagi madeni) е отбелязано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северния склон на Булгар дагъ, южно от големия път на кервани от Коня Ереклиси до прохода Кюлек, югоизточно от Ули къшла". Бил разработван с прекъсване от 1825 г. до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на [славянската крепиост Лулуа] и това е същият Булгар мадени (вж. Bulgar Dagi, Bulgar Madeni, IA. C. II, 1949, 796.)
                 Турският учен проф. д-р Зеки Веледи Тоган споменава за педвижвания от Северен Кавказ към Анадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. Той излага следните интересни мисли: 

     "Когато скитите (Sakalar) идват към Източна Европа, те подгонват киммерийците (Kimmerler), kоито живеят в Северен Кавказ, към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези киммерийци като прадеди (деди - dede) на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците (Kimariler) като прадеди (деди) на българите, но няма друго доказателство, което да потвърди това..." (Togan, 1970, I, 34). 
                  Оказа се, че българката Катерина до последно се бори срещу султан Селим I за отстояване на независимостта на Карамания. 
                   В Караманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг (Българска планина), разклонение на веригата Торос. За държава в Мала Азия с името Булгар се споменава още в летописна бележка на Санджар, а в повествованието „Сказание за Малик Данишменд“ също се говори за българската държава в Булгар-даг с център Ерменак. Едната е просъществувала до разбиването на българските войски /водени от българската кралица Катерина/ от войските на османския султан Селим I преди похода му до Египет и Арабия през 1516 г., а другата Булгар до 1518 г. , разбита пак от Селим І , след похода му.
В летописа на Абу Мансур ал Хазини се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара...".
 „Историята на Караман" хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Има сведения, че периодично са идвали през вековете още българи от Кавказ, Балканите, Приазовието, Средна Волга, Долна Кама.
Когато караманците идват в Южен Анадол около 1217 г. влизат във войни с България от Тороските планини. След едногодишна война те заживяват в съюз до разбиването им от Селим І. В не малко източници се споменават средновековните държави Версак, Сувар, Булгар, Анкара, като български.
                   Турция се разраства като империя и завладява североизточна и част от централна Европа благодарение на неразбирателството и съперничеството на балканските владетели, но в Мала Азия остават до късно Трапезундската държава, Карамания и Армения. 
                   И тук виждаме, че българите не се дават лесно, дори когато са предвождани от жена. Впрочем голяма победапостига много по-рано, през 529 г. пр. Хр. една друга жена- царица Томирие( Тамирис) на месагетите срещу персите, водени от Кир( 558-529 г. пр. Хр.).  




Гласувай:
43



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Интересен постинг за неща, за които ...
09.10.2017 22:12
Интересен постинг за неща, за които и понятие си нямах.
цитирай
2. barin - Здравей, kvg 55. Този път заслугата ...
09.10.2017 22:18
Здравей, kvg 55. Този път заслугата за интересно поднесения материал не е толкова голяма, защото по-голямата част от текста е копиран. Аз разбира се 'си признах" някъде към средата, защото колкото и да зная по темата може да допусна грешка и затова пуснах текста от книгата и коментарите едно към едно.
Поздрави!
цитирай
3. rosiela - И да е копиран,
09.10.2017 22:29
благодарности за усилието. Наистина е интересен материал.
цитирай
4. barin - Благодаря, Роси, че оцени матер...
09.10.2017 22:31
Благодаря, Роси, че оцени материала. Все пак и за намирането и подреждането на информацията също се иска работа.
Поздрави!
цитирай
5. aip55 - Барин!
09.10.2017 23:47
Интересно ми бе да прочета тази част от историята.
Благодаря, че поднесе така отчетливо/разбираемо материала.
Поздрав...
цитирай
6. barin - Здравей, aip55. Струва ми се, че ...
10.10.2017 05:56
Здравей, aip55. Струва ми се, че отдавна не си посещавал блога ми. Мое да видиш още интересни теми. Благодаря за добрите думи и че не си ме забравил.
Поздрави!
цитирай
7. krumbelosvet - За да има
10.10.2017 09:38
Дай Боже да има кой да събере разпиляната ни история в цялото й величие
цитирай
8. barin - Здравей, krumbelosvet. В блога сме ...
10.10.2017 10:11
Здравей, krumbelosvet. В блога сме доста хората, които събират българската история, разпиляна на много места. Аз често възвеличавам българското, но понякога поемам упреци. Поздрави!
цитирай
9. tikoev - А пък на мен най ми е интересно защо ...
10.10.2017 20:02
А пък на мен най ми е интересно защо преселението на народите е ВИНАГИ от Изток на Запад и никога наобратното! Поздрави, barin!
цитирай
10. barin - Здравей, tikoev. Мисля, че всички ...
10.10.2017 21:42
Здравей, tikoev. Мисля, че всички народи се преселват от изток на запад, защото първо са животът след Африка се е зародил в Азия. Европа е късно населен континент, защото ледниковия период продължава по-до късно. Северна Америка също късно е заселена. Поради природни бедствия, довели до засушаване и образуване на пустини народите тръгват да търсят по-добри места за живеене. Освен това населението се разраства и старите места се оказва, че не могат да изхранят големия брой хора. Като се установяват в Европа народите започват борба за по-добри места за живот. Поне аз така си го обяснявам. Цивилизациите идват от изток. Никой не иска да се върне на старото си място, защото е засегнато от катаклизмите.
Поздрави!
цитирай
11. krumbelosvet - Към комент 9
11.10.2017 09:19
Имало е ДОИСТОРИЧЕСКИ преселения. А известното нам е ИСТОРИЧЕСКО. Всъщност, историческо е и появяването на арите в Индия, а те не идат там от изток. В блога има мнения, че българите СЕ ЗАВРЪЩАТ от изток на СТАРА СВОЯ земя. И аз считам това за почти сигурно.
цитирай
12. barin - Здравей, krumbelosvet. Аз смятам, ...
11.10.2017 10:29
Здравей, krumbelosvet. Аз смятам, че българите много отдавна са били тук и са го знаели. Затова се връщаме на Балканския полуостров. В много от предните си теми съм го споменавал.
Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646560
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67335
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031