„Изпразни себе си от всичко. Остави ума ти да стане тих.” -Лао Дзе – Тао Те Чинг, стих 16

Индийските ръкописи описват следните четири състояния на човешко съзнание:

Джагрути – будно състояние на съзнание

Свапна – сънно състояние на съзнание

Сушупти – състоянието на дълбок сън, в което умът, егото и суперегото са в покой.

Турйа – състоянието на съзнание без мисли отвъд ума.

Първите три състояния на съзнание обикновено се преживяват в нашето ежедневие. Четвъртото е състояние на съзнание без мисли или „Нирвичара самадхи”. Това е състоянието, при което постоянната поява на мисли в ума ни спира. В началото се появява пролука между мислите, която е позната като „виламба”. Колкото повече тази пролука расте, толкова мислите намаляват и с редовно практикуване на медитация, умът лесно навлиза в състояние на съзнание без мисли, и става тих и спокоен, като езеро без никакви вълни и в нашето съзнание започва да се поражда дълбок, вътрешен мир. Когато няма никакви вълни по водата на едно езеро, неговата повърхност става почти невидима, като отразява красотата на пейзажа около нея – дърветата, небето и облаците. По същия начин, спокойният ум отразява красотата на творението и се потапя в мира и блаженството на божественото.

„Сега, обяснение на Йога (Единение). Единението възпира потоците от мисли, естествени за ума. Тогава прозорливият човек започва да живее в своята естествена природа. В противен случай той има същата форма, като мислите.” – Патанджали – „Йога Сутра”

„Радостта е единствено възможна, когато вие сте отвъд ума. С ума си никога не можете да се наслаждавате. Той е като един голям товар. Той няма да действа, няма да помогне. Радостта и насладата идва, когато сте в пълна тишина – в спокойно езеро. Отражението на цялата радост, която е създадена на бреговете на това езеро, е напълно отразена, тя не е изкривена и отклонена. Ако има вълни, ще се получи различна картина и ще бъде нещо несъществуващо, отдалечено от реалността.” -Шри Матаджи Нирмала Деви – Италия, 1^ви Октомври 1995 г.

В състояние на съзнание без мисли ние не мислим нито за миналото, нито за бъдещето. Изцяло сме в настоящия момент, в състояние на „съществуване” и не губим ценните моменти от живота, мислейки за миналото, което си е отишло завинаги, или бъдещето, което още не се е случило. Ние започваме да се наслаждаваме на Себето, на нашия Дух, нашата собствена,  вътрешна красота и красотата на творението. Наслаждаваме се на „съществуването”. Ние сме способни да се наслаждаваме на песента на птиците и аромата на цветята на много по-дълбоко ниво, като не се оставяме за дълго да бъдем атакувани от безсмисления умствен шум, който затрупва нашето съзнание и замърсява нашето внимание, откъсвайки ни от малките, простички радости на нашето съществуване.

В това състояние,  ние започваме да чувстваме вибрациите на нашите чакри и нашето обкръжение (и ефектът от нашето поведение и начин на живот) по върха на пръстите ни. Също така,  чувстваме вибрациите т.е. присъствието или отсъствието на  вътрешен мир и радост. Като резултат ние спонтанно и естествено, постепенно променяме себе си и нашето обкръжение така, че да увеличим в най-голяма степен радостта за нас самите и за тези около нас. Шри Матаджи е описала това, като „вродена религия”.

„Себето, което е в същност Бог и което се нарича „Аз” защото то стои в тялото, е различно от физическото и фините тела. „Аз съм този Дух. Аз съм без свойства, бездействен, вечен, вечно свободен и неразрушим. Аз не съм тялото, което е винаги променящо се и нереално.” Това се нарича Мъдрото Познание.” -Шри Ади Шанкарачарйа

Нашето израстване в Сахаджа Йога ни издига на по-високо ниво на съзнание. Това е естествен и спонтанен процес, който нежно ни преобразува отвътре, позволявайки ни да проявяваме и изразяваме положителни човешки качества и да се наслаждаваме на мира и блаженството на живота, описани в древните писания. Сахаджа Йога е вътрешна революция, която води до трансформирането на човешките същества в духовни същества, които постепенно проявяват възвишени качества на състрадание, щедрост и на необвързана, не себична любов, и които живеят във все по-дълбоко състояние на вътрешен мир и блаженство. Това е жив процес и постепенно преобразуване на нашето съзнание, а не умствена проекция, нито концепция на човешкия мозък.

Сахаджа Йога не е култ, който се разраства нощем, а после рухва, като комунизма или хипарството, или който и да е друг „-изъм”, в който вярваме един ден, а на следващия го отричаме, когато всъщност сме видели, че е лъжа. По същия начин, както семето пониква, след това пораства от малък стрък в огромно дърво, Сахаджа Йога расте, както индивидуално, така и колективно по един изцяло естествен начин.

Сахаджа Йога днес е духовно движение в глобален мащаб. Хора от над 100 страни по цял свят, от всяка възраст, различни религии и социално положение са обединени от своето преживяване на една и съща вътрешна радост и мир.