Няколко жени изучавали книгата на Малахия от Библията. Когато стигнали до трета глава, до стих 3, той казвал: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“(Мал. 3:1 – 3).

Този стих озадачил жените и те се зачудили какво иска да каже за характера и природата на Бог това изречение. Една от жените предложила отиде и да научи повече за начина на пречистване на среброто и да се върне да разкаже.

Тази жена отишла при един ковач на сребро и се уговорили да  го наблюдава, докато работи. Тя не споделила каква е причината на любопитството й. Докато гледала ковача, той държал парче сребро над огъня, оставяйки го да се нагрее. Ковачът  й обяснил, че при пречистването среброто е нужно да се държи в средата на огъня, там дето пламъците са най-горещи, за да изгорят всичко нечисто.

Жената се замислила за Бог, който ни държи на такова горещо място и за стиха, който казва: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“ Тя попитала ковача на сребро, дали е вярно, че той трябва да седи през цялото време пред огъня, докато то се пречиства. Човекът отговорил, че не само трябва да седи там, но и трябва да го гледа внимателно през цялото време. Защото, ако среброто се остави дори и миг повече в пламъците, ще бъде унищожено.

Жената се умълчала за миг. После попитала: „Кога разбираш, че среброто е пречистено?“ Той се усмихнал на това и отвърнал: „О, това е лесно! Когато видя отражението си в него…“

Ако днес се чувствате като в пламъците на огъня, помнете, че Бог ви гледа, и ще наблюдава, докато види собственото си отражение във вас…