Из речта на Чарли Чаплин на неговия 70-годишен юбилей
Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина.
Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.
Когато обикнах себе си, разбрах, колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човека още не е готов, и този човек – съм аз самия.
Днес наричам това: “Самоуважение”.
Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че живота, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж.
Днес наричам това: “Зрялост”.
Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време, и всичко става изключително в точния момент.
Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.
Днес наричам това: “Простота”.
Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път.
Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша.
Днес разбрах, че това е: “Скромност”.
Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.
Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.
Когато обикнах себе си, осъзнах, че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник.
Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.
Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове.
Днес знам, че това е: “Живота”.
Източник: http://bgsahajayoga.wordpress.com/2011/04/16/%d0%b8%d0%b7-%d1%80%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b8-%d1%87%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b8%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f-70-%d0%b3%d0%be/
Градът умира в синьо: Естетиката в една ...
Градът умира в синьо: Принадлежности и а...