Все още по високото белее сняг,
все още вятърът студено носи…
достигнала последния си праг,
замира зимата с безброй въпроси.

Събужда се във светлина брегът,
от слънцето погален засиява…
главички вдигат първите цветя,
магия сякаш всичко съживява…
Все още бавно стъпва пролетта,
все още зимата не се предава,
но как ухае рохката земя,
как на цветята топлина дарява…



Този пролетен месец,
ту намръщен, ту – светъл
колко пролети вече
е в живота пренесъл…
колко обич и мъдрост,
топлина и надежда,
аромат на цветя
и мечтания нежни.
Трупа спомени още -
скъп, специален, различен…
този пролетен месец,
който всякак обичам.

stela50

 *
Художник 
МИНА ДЕНЕВА

"Този пролетен месец" е тъй капризен!

Всичко което си написала за месеца е вярно и обяснението е известно.

Все още не сме забравили радостта от идването на пролетта - значи още сме живи, още имаме шанс да бъдем щастливи!
Красиви стихове, мила Танче, пълни със светли чувства, с дълбочина и мъдрост! И още един забравен музикален мотив от 60-те години на миналия век. Темата на Лара - и бащата на Жан Мишел Жар:)))) Благодаря ти за припомнянето! Прегръдка, мила приятелко!

Този пролетен месец е прекрасен... специален...
Благодаря ви за посещението и споделените мисли.
А днес е слънчево и топло, небето - високо и толкова синьо...
уверено настъпва пролетта.
Хубави дни и повече поводи за усмивки ви пожелавам !

След зимен студ
и кратка бяла пелена,
усеща се дъха на пролетта!
А във очакване
на цветните ухания,
по мартенски събуждат се мечтания!:)

Съхрани топлината и надеждата, мила!
Те пазят обичта и отключват сърцето за нея!