Автор:Д

І част

Цвят – Душа.

Сигурно всеки един от нас си задава хиляди въпроси, относно предпочитанията, които имаме към определени хора. За способностите на някои личности да ни издигат, да ни правят щастливи, а други просто да ни манипулират. Има много и различни теории – верни, доказани, недоказани…

Преди известно време ми хрумна нещо, което бих желала да споделя с вас.Писано е много за цветовете, за влиянието им върху здравето, психиката и духовно състояние на хората. Според специалисти, влиянието на цветовете върху човека се осъществява от епифизната жлеза. В зависимост от светлината, уловена от нашето око, тя секретира мелатонин, а мелатонинът е фундаментален регулатор на цикличните ритми на човешкото тяло.  И по-точно: “Мелатонинът се произвежда в епифизата – малка жлеза в мозъка, под диригентската палка на серотонина - един от най-важните невротрансмитери. Мелатонинът се появява в кръвта само нощем и изчезва денем.

На здрачаване епифизата започва постепенно да засилва мелатониновата секреция, която достига своя максимум при пълен мрак.Сутрин светлината активира зрителния нерв, като генерираният импулс преминава през гръбначния стълб и висшите проводни пътища и достига до епифизата, която блокира синтеза и секрецията на мелатонина.

Така на практика работи един метроном, регулиращ и дейността на централната нервна система. Получавайки непрекъснати импулси, епифизата вероятно е в състояние да регулира активността на различни органи и системи и да стимулира преминаването към “икономичен режим” когато е тъмно, с което намаляват значително енергийните разходи на организма.

Основен елемент в този регулаторен механизъм е мелатонинът.“ Слънчевата светлина съдържа в себе си всички дължини на вълната от видимия спектър Когато светлината достигне до очите или кожата ни, тя предизвиква възбуждане в нервните окончания и импулси, които се предават до епифизата. Слънчевата светлината е специфичен, но не и единствен активатор на жлезата и осъществява контрола на множество биоритми в организма.

И така различните цветове, които също са светлина,  носят различна енергия, имат различна честота и дължина на вълната, което води до различно влияние върху физическото и психично състояние. Множество изследвания и наблюдения са показали, че различните цветове водят до установяване на равновесие в нашите физически и емоционални функции.

Ще направя лек завой, ще пропусна хилядите зависимости, определения, тълкувания и пр. за цветовете и нашата способност да поглъщаме и/или пропускаме определени цветове, като ги “харесваме” или “не харесваме”, например. Ще продължа смело към една по-деликатна връзка между финото същество в нас и цветовете на светлинното енергийно поле около живите същества наречено аура.

Както е известно аурата на човека е свързана пряко с дейността на енергийните центрове – чакри, и отразява индивидуалното ни състояние. Цветовете на аурата ни дават информация за нивото на съзнание, за емоциите, мислите, способностите и жизнената енергия на даден човек. Вярно е, че аурата е невидима за очите, освен, разбира се, за т.н. “хора със свръхсетивни възприятия”.

На някакво друго ниво,  вътрешната ни същност ни подтиква да се привържем към някого, да негодуваме или да се страхуваме от друг, да се чувстваме несигурни от трети или щастливи с четвърти. На какво се дължи това? За мен, това е процес на взаимодействие на това “фино” в нас, което улавя трептенето на цветовете, излъчвани от другите  и в зависимо от състоянието (цвета), в което е то поглъща това, което “харесва” и отблъсква / отразява това, което “не харесва”. И колкото по-чиста, по-фина е вътрешна ни същност тя ще се стреми да поглъща цветове излъчвани от личности с такива качества.

Това е една зависимост, игра между цветовете – създаваща настроения, влияния, връзки, жажда или непоносимост, предизвикана имено от стремежа на нашата вътрешна същност.

Това за мен обяснява и факта, че дори и човек да няма по-възвишени идеи и желания веднъж попаднал сред хора с такива стремления и попие от техния цвят се издига на друго ниво…“…. Помниш ли? Всичко беше червено през червеното стъкло и освен това си говорихме за цвета на цветята. Спомнях си добре. Бяхме светили с фенерче през червено стъкло и от другата страна беше излязла червена светлина. Защо светлината приемаше цвета на стъклото и оцветяваше всичко в червено? С помощта на призма бяхме видели целия цветови спектър, после бяхме събрали цветовете и това, което се получи, беше белият цвят, не-цветът или всички цветове, взети заедно.

Бях обяснил на Анна, че жълтите цветя на масата отхвърляха цвета си и само затова можехме да видим, че са жълти.- Добре, сега аз нещо ще ти кажа, Фин. Ако онези цветя там отхвърлят жълтото, значи не го обичат, Запазват всички други цветове за себе си, само този единия не. Трябваше й един ден, за да ми обясни новата си философия. Всяко нещо, всяко живо същество получаваше етикет при създаването си и на него пишеше “добър” или “лош”, например.

Хората четяха тези етикети и се ориентираха по тях. Те разглеждаха нещата през цветни стъкла и всичко изглеждаше различно: тъмно, светло, червено, зелено, грозно или красиво. Само Мистър Бог не правеше така. На него не му трябваха никакви етикети. Цвете, което не приемаше жълтия цвят, ни изглеждаше жълто. Само че това не важеше за Мистър Бог. Защото той приемаше всичко и не отхвърляше нищо. И защото това беше така, не можехме да го видим. Всичко беше ясно. Но що се отнасяше до нас, то ние искахме да го видим и разберем и дори да му приличаме и затова трябваше да добавим, че Мистър Бог е съвсем празен.

 Не истински празен, разбира се, но празен, защото приемаше всичко и не връщаше нищо. Сложно, а? Можехме да се залъжем малко, ако го гледахме през цветно стъкло или четяхме етикетите “Бог е добър”, “Бог е мъдър”. Но така не научавахме нищо за истинската му същност….”[1]