Всяка инкарнация е трансформиране на Ниракаар в Сакаар. Затова в медитация ако се насочва вниманието към инкарнация може да се постигне Просветление и да се достигне Авякта. Сега разбирате, защо в Сахаджа йога се медитира пред портрет на Шри Матаджи.

Така е препоръчвал и Буда:

Глава XXI

ЗА РАЗНИ НЕЩА

296 Учениците на Гаутама са винаги будни и мислите им ден и нощ са винаги обърнати към Буда.

http://star05.net/e-books/duhovna.lit/religia/slovata.na.buda-dhamapada.pdf

Същото препоръчва Шри Кришна в Бхагавадгита упанишада :

3.30. Със съсредоточено съзнание делата всички като отдадеш във мен, без привързаност и без надежди, сражавай се, от всякаква тъга освободен!

4.10. Без страсти, страх и гняв, погълнати в мен неотклонно, в мен търсещи закрила, с усърдие и знание пречистени, мнозина идват в мен.

6.14. себето успокоил, страха прогонил, твърд във целомъдрие, със ум стабилен, съзнание към мен насочил, отдаден в мен.

6.15. Като се упражнява винаги така, йогът с ум успокоен постига пребиваващия в мене мир на висшата нирвана.

6.47. А от всички йоги този, който в мен насочен е чрез вътрешния аз, изпълнен с вяра, аз смятам най-добре съединен.

http://forum.sahajayoga-bg.org/index.php?showtopic=312

Из речта на Чарли Чаплин на неговия 70-годишен юбилей

Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина.

Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.

Когато обикнах себе си, разбрах, колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човека още не е готов, и този човек – съм аз самия.

Днес наричам това: “Самоуважение”.

Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че живота, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж.

Днес наричам това: “Зрялост”.

Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време, и всичко става изключително в точния момент.

Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.

Днес наричам това: “Простота”.

Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път.

Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша.

Днес разбрах, че това е: “Скромност”.

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.

Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.

Когато обикнах себе си, осъзнах, че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник.

Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.

Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове.

Днес знам, че това е: “Живота”.